Пак в покоите на мрака
сгушен в плюшено кресло
теб дори и времето те чака
принц последен от свойто потекло.
Замислен гледаш към шахмата,
уж обмисляш следващия ход,
но мислите далеч са от дъската
и реят се в нечий друг живот.
И пак за нея мислите ти плачат,
а жаждата за нея те гори.
Зад себе си невидими окови влачиш
в червено погледа ти вече не тлеи.
За нея даваш цялата си вечност
кръвта и по-сладка е от мед.
О,тази непривична нежност
за принца по хладен и от лед.

Хммм, нека само кажем, че съм фен на Христо Ботев, колкото и странно да ви се стори

Елегия
Людмила Исаева

Когато след мъчителна агония
невъзвратими чувствата умират
и ний, като отхвърлени от бога,
познали своя рай и своя ад,

произнесем жестокото си сбогом,
безсилни невъзможното да спрем-
какво от всичко туй ще отнесем
ний двамата превърнали се в спомен?

След дългото летене в небесата,
където за добро, за зло ли бях,
и като птичка божия живях-
ще трябва да се върна на земята.

При хората?! – но как ще се теша
и накъде със тази вледенена,
не възкръснала от пепелта душа?
Но ще потърся сили да живея.

Като дете, което преоткрива
света със жадните си сетива-
и аз неудържимо ще вървя
към думи чисти и лица щастливи.

И ще усещам как невероятно
се връщат в мен забравени неща:
слуха – за звуците на радостта
и зрение – да виждам красотата.
И дъжд ще чуя – ласкав и напевен...
Ще видя слънцето! – и тоя ден
ще е великото откритие за мен,
Че слава богу! Свърши се! – Живея!...

Пейо Яворов - "Вълшебница"

[Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…

Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Пейо Яворов
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Аз искам да те помня все така

Димчо Дебелянов


Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Да обичаш - това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел

Шекспир

Петя Дубарова - Мои часове


Една звезда – светлинна и далечна,

отчупи се и блъсна се в безкрая,

погреба я морето сиво млечно

и вятър се опита да излае.



Една вълна, изваяна от мрака,

обиди се за нещо на прибоя,

отиде си, остави го да чака,

разяждан сам от самотата своя.



Една луна – простряна длан от злато –

пречупва очертания в тъмите,

мътнее като посивяло лято

и глъхнат кратери в плътта и скрити.



В такива часове на радост своя

във амфора старинна се превръщам,

защото вятъра, луната-длан, прибоя

във своята дълбочина поглъщам.