Открития

92.Жив е той жив е там на тавана потънал в слама с една яка мадама.
93.Алфа,бета,гама...Ний се любим двама в чичовата слама без да знае мама.
94.Обич,болка,истина,чувства,агония,мечта,тръпка,единство...Ако не разбра нищо виж първите букви на думите.


ОДА ЗА СТУДЕНТА

Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка-
зер не е пил вода студена!
Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици -
като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица -
за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени
чудни,прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!

Студентски химн

Живяло е нявга в една страна
бедно студентче със очила
то ходило на лекции и пиело боза
а водка щом си сръбнело си пеело така.

припев:Студентски години чуден живот
Таз вечер теренче,утре белот
Студентски години само сте пет
Ах защо не бяхте петдесет и пет.

Квартирка си намерило
метър на два
с плавниците влизало ,че влажничка била
Но нашият приятел- нали си бил бохем
колежките там водел и си пеел тоз рефрен.
припев:

Но пролет щом настъпила и пълзнали хормони
той джапанки нахлузи и колежките подгони
въдиците пусна и Парашкева клъвна
а между целувките си пееха така:
припев:

Но нижат се годинките кат наниз от пипер
завърши с диплом пи и стана инженер
от грижите защо ли,косата побеля
а двама с Парашкева си пееха така:
припев:

Години,Години чуден живот
няма теренче,няма белот
Години,Години нямате чет,
а може би вече сте петдесет и пет.