Skins/Скинс

Брой мнения : 18 Зодия : Водолей

I-II Сезон:
Режисьор: Jamie Brittain, Bryan Elsley
В
ролите: Никълъс Хоулт (Тони), Мич Хюър (Макси), Майк Бейли (Сид),
Лариса Уилсън (Джал), Джоузеф Демпси (Крис), Хана Мъри (Каси), Дев Пател
(Ануар), Ейприл Пиърсън (Мишел), Кая Скоделарио (Ефи)

Действието
се развива в съвременен Бристол (западна Англия), където ставаме
свидетели на ежедневието на осем 16-17-годишни хлапета. Тийнейджърите
във фокуса му са разюздани типчета, които пият, пушат и гълтат всякакви
забранени вещества, чукат се като бесни и като цяло си живеят по един
леко идеализиран и силно нереалистичен начин. Всеки от осмината обаче
има и нещо повече към характера си и техните взаимоотношения и живите
диалози помежду им са отговорни за изключителното качество на сериала.
Всички
епизоди, освен последния, са посветени на някой от персонажите и ни
разкриват повече за личния живот и характера му, но някои сюжетни линии
се движат през целия сериал, така че те не са самостоятелни. Втори сезон
ще продължи по същия начин, но след като персонажите вече са утвърдени и
връзките между тях – повече или по-малко изяснени, вероятно ще се появи
по-сериозна история. За момента обаче Skins не страда ни най-малко от
липсата на такава.

Тони
(Никълъс Хоулт) е лидерът на компанията. Чаровен и интелигентен, той
чете философия, постоянно подкопава авторитета на баща си, прикрива
нощните приключения на малката си сестра и си играе игрички на контрол с
приятелите си, повечето от които обаче не го осъзнават.
Доста
противоречив персонаж, който от една страна напомня Себастиан Валмон от
Секс игри (в по-малка степен първообраза му от Опасни връзки, тъй като
Тони не е толкова обсесивен на тема секс), но от друга се и различава от
него, защото действията му са подчинени по-скоро на желанието за
случайност и импулсивност, отколкото на конкретни цели.
*

Сид
(Майк Бейли) е пълната противоположност на Тони, което може би е
причината да е най-близкият му приятел. Засрамено девствен и вечно
разсеян, Сид сякаш не може да свърши нищо като хората и освен това е
тежко влюбен в приятелката на Тони, за най-искрено забавление на
въпросния.
Може би най-развитият герой в Skins, Сид всъщност е крайно
симпатичен и свестен и въпреки че през половината време върши грешните
неща и трупа грешка след грешка, е трудно човек да не му симпатизира.
*

Мишел
(Ейприл Пиърсън) е гаджето на Тони и обект на обожание за Сид. Тя е
секси мацка, която не се интересува много от училището, но има дарба с
езиците. Основната й черта обаче е пълната й и тотална любов към Тони,
въпреки че тя самата си дава сметка, че може би не получава същите
чувства в отговор.
Мишел не е особено силно развит персонаж, но в
нейния епизод (седми) виждаме, че не е и просто влюбена патка, а има
доста силен характер и е способна да взима правилните решения въпреки
всичко, което й се изсипва на главата.
*

Каси
(Хана Мъри) е едната от всеобщите любимци на зрителите. Тя е
анорексичка, пристрастена към наркотиците, има проблеми със
самочувствието, обсесивни наклонности и мания да се самонаранява. Още в
началото става ясно, че е привлечена от Сид, но той дори не я забелязва,
с което само я наранява още повече.
Каси е пълно куку, но излъчва
неистово обаяние и онова "дете на цветята" усещане за препатила
невинност, което е разбило не едно и две сърца. А усмивката, която не
слиза от лицето й, те кара едновременно да я обожаваш и да й съчувстваш.

*

Макси
(Мич Хюър) е другият всеобщ любимец на зрителите. Чаровен, красив,
самоуверен, стабилен и открито гей, Макси е танцьор на степ и художник,
който знае какво иска от живота и как да го постигне. Всички в
компанията го харесват, но сякаш никой не знае прекалено много за него.
Изключителното
при Макси е, че той е първият обратен персонаж поне в моя опит, при
когото това, че е такъв, е просто една от чертите му, при това по
никакъв начин не най-важната. Може би защото актьорът Мич Хюър е хетеро
(или поне такъв се пише), а може би такава е идеята на персонажа, но
вместо някаква показна пеперудка, Макси е просто пич от тайфата, когото е
практически невъзможно да не харесаш неистово. Всъщност в сериал, пълен
с хора с проблеми, точно героят, който според клишето трябва да е
най-объркан, вместо това е най-наясно със себе си.
Единственият му
недостатък, е че е най-недоразвитият герой в Skins (дори епизодът му е
поделен с Ануар) и единственият, за чийто живот и семейство не научаваме
нищо. Хубавото на отделните сезони обаче е, че създателите им могат да
следят реакциите на зрителите, така че втори сезон ще открие с "Макси"
епизод и ще отреди по-важна роля на любимия персонаж на феновете.
*

Крис
(Джоузеф Демпси) е парти-енимъл до абсолютно екстремни граници. Tой би
изчукал, изпушил, изпил и откраднал практически всичко. Тежко влюбен в
учителката си по психология Анджи, той не се свени да й го показва при
всяка възможност, но това, което приятелите му не знаят, е че има тежки
семейни проблеми.
Историята му е много трогателна, а поведението му
на разгонен ритнат пудел е умилително, но понеже като цяло сюжетната му
линия е единствената, която нито е към главната (Сид и Тони), нито
допринася към нея (Мишел, Каси, Джал, Макси и Ануар), той някакси остава
встрани от фокуса.
*

Джал
(Лариса Уилсън) е най-улегналият и здравомислещ член от компанията. Тя е
посветена на кларинета и въпреки че трудно понася Тони, е най-добрата
приятелка на Мишел. Винаги лоялна към приятелите си, Джал е гласът на
разума с леко мъжкарското си поведение и останалите знаят, че могат да
разчитат на нея.
Може би най-реалистичният персонаж в сериала, Джал е
почти толкова слабо развита, колкото и Макси. Всъщност нейната роля е
да се мотае наоколо и да оказва подкрепа на околните, и въпреки че има
собствен епизод, някакси остава встрани от картинката.
*

Ануар
(Дев Пател) е мюсюлманин и най-добрият приятел на Макси. Родителите му
искат да изучава Корана, но него повече го вълнуват сексът, тревата,
сексът, купоните, пиенето, сексът, хапчетата и сексът.

****

III-IV Сезон:

Трети
сезон на Skins разбуни духовете доста преди изобщо да започне
филмирането му. Това бе породено от драматичното решение да бъде изцяло
подменен главният каст. И ако се замислим, подобно развитие е твърде
логично – сериалът се занимава с проблемите на тийнейджъри в последните
училищни години, а Тони, Мишел, Сид, Каси, Джал, Макси, Ануар и Скеч
пораснаха и излязоха от тази зона.
Трети сезон на Skins започва в
първия ден в новото училище Раундвю Колидж (където учеха и предишните
герои за последните си две години). Тримата неразделни приятели Куук
(Джак О'Конъл), Фреди (Люк Паскалино) и ДжейДжей (Оли Барбиери) се
сблъскват за първи път с красивата и загадъчна Ефи (Кая Скоделарио),
която веднага ги вкарва в съревнование за вниманието си. Междувременно
близначките Кейти и Емили (съответно Меган и Катрин Прескот), които не
биха могли да се различават повече една от друга (Кейти е типичната
активна парти-пичка, докато Емили е затворена и несигурна в себе си), се
сблъскват с Наоми (Лили Лавлес), за която Кейти е убедена, че е
лесбийка, която се е натискала на Емили. Залюханата Пандора (Лиза
Бакуел) трябва да се справи с абсурдната си некадърност в практически
всеки възможен предмет и факта, че е единствената приятелка на Ефи –
най-популярното момиче в училище. А в същото време от Конго пристига
Томас (Мервеил Лукеба), който се надява с добронамереност и учтивост да
намери нов живот в Британия.

*

Куук (Джак
О'Конъл) е лидерът на "тримата мускетари". Той е див, първичен,
ненаситно загорял, машина за дрогиране и напиване и като цяло силно
саморазрушителен и опасен. Разчита на Фреди да го спасява от по-кофти
ситуациите, в които сам се вкарва, но като цяло не изглежда, сякаш му
пука особено за когото и да било, а най-малко – за него самия.
Куук е
противоречив персонаж, нещо, което Трип определи като "художествен
похват", а не като герой. И е истина, че за него не научаваме нищо до
самия край на сезона (дори в собствения му епизод), но той е вихрушката,
която върти почти цялата основна история. Не е лесно да го хареса
човек, но Джак О'Конъл наистина съумява да демонстрира целия спектър
между бялото и черното, и макар като цяло да остава в много тъмно
сивото, Куук определено не е чисто отрицателен образ.

*

Ефи
(Кая Скоделарио) е загадъчна, жестока и без задръжки. Всички я
обожават, всички искат да бъдат край нея или в леглото й. И тя го
позволява на мнозина... освен на онези, на които наистина държи.
Образът
на Ефи се разви много през първите два сезона на Skins, при все, че тя
не беше част от главния каст. От странното мълчаливо момиче в първи
сезон, се превърна в силно интелигентен манипулатор, може би дори
по-съвършена от брат си Тони, във втори. Сега обаче виждаме истинската
Ефи – крехкото и невероятно емоционално момиче, скрито под
зашеметяващите бадемови очи и мистериозната тънка усмивка, което далеч
не е силната и безчувствена фатална жена, за която се представя.
*

Фреди
(Люк Паскалино) е балансът между дивашкия устрем на Куук и неуверената
срамежливост на ДжейДжей. Той е свястно, но леко сковано хлапе и още в
първи епизод се влюбва непоправимо в Ефи, но не е готов на ексцесиите,
до които достига най-добрият му приятел, за да стигне до нея пръв.
Фреди
даваше заложби да бъде най-свестният и качествен персонаж в този сезон,
но вместо това деволюира до бастунест мрънкалник. Като страна от
любовния многоъгълник между Куук, Ефи, него и кой-ли-още-не е стабилен,
но сам по себе си не разкрива особено интересен образ.
*

Джона
Джеремая Джоунс а.к.а. ДжейДжей (Оли Барбиери) е най-пасивният от
"тримата мускетари". Той е момче с проблеми в общуването и "недоразвит
емоционално", на границата на аутизма, но изключително интелигентен и
същевременно невинен и чист. Влюбен във фокусите и триковете с карти и
монети, ДжейДжей е жертва в любовните интриги на своите приятели.
Напълно неопитен в отношенията с другия пол, той не е в състояние да
понесе психически нито ексцесиите на Куук, нито разрива в сплотената
тройка, предизвикан от Ефи.
*
Емили Фич (Катрин Прескот) е
тихата и срамежлива близначка. Вечно в сянката на Кейти, тя я оставя да я
тормози и омаловажава, но в себе си крие тайна, която заплашва да
унищожи връзката между сестрите.

Кейти Фич (Меган Прескот) е
нахаканата и отворена сестра. Тя е простовато и леко злобно момиче,
което злоупотребява със смиреността на сестра си, но всъщност държи
неимоверно много на нея. До степен на обсесивност.
Кейти е точно
най-недоразвитият персонаж в трети сезон на Skins. Образът й е почти
изпразнен от някаква по-сериозна дълбочина, участието й в сюжета е
нищожно и като цяло май функцията й е основно като контра на Емили.

Пандора
(Лиза Бакуел) е най-добрата (и общо взето единствена) приятелка на Ефи и
шантава смотла с още по-шантава майка. С това в общи линии се изчерпва
образът й.
Не, наистина се изчерпва с това. Пандора прекара
по-голямата част от собствения си епизод заключена и ревяща в
тоалетната. Като цяло функцията й в сериала е на художествен щрих за
образа на Ефи.

Наоми (Лили Лавлес) е привидно надменна и много
чувствителна по онзи типично женски мнителен начин. Тя е интелигентно
момиче, което крие голяма несигурност в себе си и не знае точно какво и
къде иска да бъде. Това я кара едновременно да търси компанията на
останалите, но и да се държи дръпнато, когато е с тях.
Наоми е
свестен персонаж, добре развит и будещ симпатия по един леко съжалителен
начин, но страда от синдрома "ами добре, ама какво от това?" Някакси
прекалено обикновена героиня без нещо достатъчно ярко, което да я
дефинира. Тя е част от страничната история с Кейти и Емили.

Томас
(Мервеил Лукеба) е симпатичен и възпитан черен младеж от Конго, дошъл в
Бристол да си търси щастието, повече или по-малко. Въпреки че още с
пристигането си се сблъсква с мизерия, порочност и несправедливост, той
не се пречупва и демонстрира, че с усмивка и силна воля може да се
постигне много.

Заглавие: Re: Skins/Скинс Сря Май 09, 2012 8:50 pm

Гледала съм от първи до четвърти сезон. Много ми го хвалеха, но се оказа не чак толкова страхотен колкото очаквах. Хубав е, признавам, дори си имам любими персонажи от там, просто ми е малко по-странен. Не е за всеки, има доста еротични сцени, през цялото време псуват, така че надали на вески ще му допадне.

Брой мнения : 517 Зодия : Лъв

гледах пилотния епизод през 2011 и се сещам как реагирах след това и бях тип 'боже господи, за това ли е целия шум?'. миналата година се реших да му дам пак шанс, и за моя изненада се влюбих в тоя сериал въпреки всичкото псуване, наркотици и секс. има нещо в героите просто, въпреки всички глупости, които правят и кашите, в които се забъркват, не можеш да не ги обичаш.
така де, гледала съм го само до средата на трети сезон, и то основно защото съм нечовешки мързел, като стане дума за сериали, обаче някой ден ще го догледам! Big Smile

пък и освен това на втората генерация някак й липсва нещо, което имаше в първата. надявам се, че като изгледам още няколко епизода, да излезе, че греша. ^^

Брой мнения : 344 Зодия : Везни

Ми не, не грешиш. Въпреки че аз много обичам и втората генерация, първата си остава най-добра. А третата никак не я харесах, дори не можах да догледам шести сезон, но новия ще го гледам, защото Ефи, Кук и Каси са ми от най-любимите герои. <3

Заглавие: Re: Skins/Скинс Нед Сеп 29, 2013 5:27 pm

Аз също много скептично се отнесох към сериала. Няколко пъти съм го хващала по телевизията, но така и не се заглеждах. Наскоро ми го препоръчаха и най-накрая му дадох шанс. Изгледах първите четири сезона за около 4-5 дни.
Първоначално бях бясна, че сменят главните герои от първата генерация, за трети и четвърти сезон, но след това втората генерация ми стана любима. Бях толкова потресена от края на четвърти сезон, че се опитах да гледам пети, но го изгледах до половината и го зарязах, за да изгледах седми.
Първата генерация сякаш беше по-забавна. Някак си драматичните моменти ги правеха не толкова драматични, което е типично за целия сериал. Хем да ти стане гадно за случващото се, хем някак преминаваш през него. Не знам как точно да го обясня.
Но толкова харесах Фреди и Ефи, че ми беше трудно да продължа с нова генерация.
Единственото, което изключително много не ми хареса, беше факта, че в седми сезон не споменаха нищо за случилото се в пети. Щеше ми се да се доразвие тази история. А самият завършек беше незавършен. Остана си с отворен край и като знам, че няма да се прави повече, ми става още по-гадно.
И все пак. Въпреки цялото псуване, което е съвсем нормално и реално, секса и наркотиците, сериала си заслужава, защото са показани реалнии истории и проблеми, които касаят днешните тийнейджъри.