Kiss or kill me, Damon? We know you can do only one thing. Беше нещо подобно.

Sookie: He's your maker, isn't he?
Eric: Don't use words you don't understand.
Sookie: You have a lot of love for him.
Eric: Don't use words I don't understand.
~
Godric: I'm actually older than your Jesus. I wish I could have met him, but I missed it.

[Предполагам, че трябва да съм малко ядосан за това, което стана с мен, но е трудно да си ядосан, когато има толкова красота по света.
Понякога се чувствам така все едно я виждам всичката на едно място. Сърцето ми се надува като балон, който ще се пръсне.
И тогава си спомням, че трябва да се отпусна, и да спра да се опитвам да го държа. Тогава той излита през мен като дъжд, a аз не чувствам нищо, освен благодарност... за всеки един момент... от тъпият ми живот. Сигурен съм, че и представа си нямате за това за което говоря. Но не се претиснявайте. Ще имате някой ден.



Ако искаш хората да те чуят, вече не е достатъчно да ги потупаш по рамото. Трябва да ги удариш с чук по главата и изведнъж ще забележиш, че те напълно внимават.

Ърнест Хемингуеи е казал:
"Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него"
Съгласен съм с втората част.


Женската кариера е интересно явление. Нещата, които изпускаш по пътя, за да се движиш по-бързо към върха. Забравяш, че ще имаш нужда от тях, когато отново станеш жена. Това е общото поприще на всички жени, независимо дали им харесва. Да бъдат жени. Рано или късно ни идва до главите. Без значение колко други кариери сме имали или искали.
И за последно, няма по-хубаво нещо от това, да вдигнеш очи преди вечеря, или да се обърнеш в постелята, и той да е там... Без това ти не си жена. Ти си някакъв служител във френски провинциален офис или... Книга, пълна с изрезки. Но не си жена.

По-точно най-смешната ми реплика е от сериала ,,Дневниците на вампира"
Деймън казва на Бони:

- Вещице. Мисля, че са ти се
преплели вуду кабелите...

И отново още една от Деймън:

- Когато убия някой той
трябва да си остане мъртъв.

- Говори с нея, Джоселин. - гласа му беше строг. - Сериозно.
Той отвори вратата и Джоселин нададе писък.
- Исусе! - извика Люк.
- Всъщност, това съм просто аз. - каза Саймън. - Въпреки че са ми казвали, че приликата ни е удивителна.