Името ми е Ник Гоушей и това е историята на живота ми.

Първо, изговорете името правилно. Произнася се Гоу-шей, не Гоу-тий-ър или Гоут-чей (това има едно допълнително Ч там и както майка ми казва, ние сме толкова бедни, че не можем да си позволим допълнителната буква). Не съм някой изискан френски моден дизайнер. Аз съм просто нормално дете... е, толкова нормално колко някой може да бъде, ако майка му е стриптизьорка, а баща му е избрал кариерата на престъпник.
Но както майка ми казва често, приятелите са тези които Господ ни даде, за да ни се реваншира заради семействата, в които сме родени. И майка ми, въпреки кариерата й е дама и ще се бия с всеки, който казва обратното. Смятайте се предупредени. Ще уважавате Черис Гоушей или се научите как да я уважавате.
Кралството ми е Френския Квартал и тук царувам като принц. Всички ме познават. От собствениците на галерии, художниците, ресторантите до Вуду жриците. Всички са считани за мои приятели.
Не се справям зле за дете, чието образование идва от улиците и алеите. Мета подове в магазин за кукли, заедно с още няколко
неназовани работни места, които ако майка ми разбере за тях ще ме убие. Работя дори като гид в обиколката “Немъртви в Ню Орлиънс”. Всеки който е посещавал квартала или отива на някоя от тези обиколки или попада на тях, докато минава по улиците. Знаете ги. “И на това място нещо призрачно се случи” или някоя глупост от този сорт. По дяволите, повечето от нещата ги измислям всяка нощ, само за да не умра от скука.
Имам предвид, демони? Върколаци? Богове и богини на улиците (други освен тези нарисувани на Марди Грас)? Вампири? Кой вярва в тези глупости?
Единствените кръвопийци, които съм виждал са адвокати и огромни комари (ако някога сте били в Ню Орлиънс, тогава знаете за B-52 бомбохвъргачите, за които говоря). Освен това, сега когато Ан Райс се изнесе от града взе много от тези неща с нея. Ние сме свободна от вампири зона.
И тогава една нощ реших, че въпреки че съм направил много лоши неща в живота си, няма да обера няколко туриста без значение колко много пари те имаха, а аз нямах. Затова вместо да набият няколко невинни, момчета с които се мотаех набиха мен.
Щяха да ме убият, също, ако не беше този мистериозен пич, който се появи от никъде и ги преби толкова бързо, че
единственото, което успях да видя беше черна мацаница. Следващото нещо което помня, в болницата съм и ме кърпят, получавам лекция от майка си заради сметката и онзи човек е изчезнал. Това е след като плати за всичко.
Майка ми, понеже е майка ми отказа да приеме парите му. Вместо това, тя ме продаде в робство, за да платя. Да, добре, по-скоро е
като независимо робство. Трябва да работя за него, докато не изплатя сметката.
Следващото нещо което знам е, че има зомбита на свобода из училище и неща, за които никога не съм сънувал че биха могли да  
бъдат истина падат от небето (буквално), опитвайки се да ме убият. И всичко това само заради пророчество, съдба нещо, което казва че съм
истинско зло.
Не мисля че съм зъл. Мисля че се нарича пубертет и съм много сигурен, че ще го надрасна. Ако не ме убият преди това, де. През останалото време, неща продължават да се случват, продължавам да тренирам, и всичко става все по-странно с всяка изминала минута.
И съм точно в смотания център на тази война.
Повярвайте  ми, да бъдеш не-мъртъв не е за аматьори и не е игра с паранормалното. Всички онези страшни неща, които се мяркат из нощта са истински и трябва да се молите никога да не се сблъскате с тях в истинските им форми. Те съществуват и са навсякъде около нас. От касапина и пекаря на Св. Ан, до малката стара кукло производителка на Роял, до капитана на футболния ми отбор, който впрочем се оказа върколак. Всъщност, любимия ви ресторант може много лесно да е управляван от цяло семейство шейпшифтъри мечки.
Но знаете ли какво? Странно мисля че ми харесва. И освен това е доста забавно.

супер

така е