- Кажи ми кое ти е любимото нещо за прилепите, Момиче Прилеп, - попита той, а аз напрегнато се взрях в него.
- Могат да летят. (Рейвън)
- Искаш да летиш?(Александър)
Аз кимнах.
Той също се претърколи върху мен и прикова моите ръце към земята. Още веднъж, зачаках да ме целуне, но той не го направи. Просто се взираше в очите ми.
- Е, кое е твоето любимо качество на прилепите, Момче Прилеп? – попитах аз.
- Бих казал, - замисли се той. – вампирските им зъби.

--------------------------------------------------------------------------------

Стоях на стълбите, чакайки да чуя как вратата хлопва зад мен.
Но не чух нищо. Същото познато присъствие продължаваше да витае около мен, както когато се промъквам в Имението. Усетих топла, нежна ръка на рамото си. Обърнах се и видях Александър, все още стоящ до мен, със сълзи на очи. Готическото ми момче, вампирската ми сродна душа. Стоеше пред мен като Рицар на Нощта.
Взе ръката ми и я допря до устните си.
— Рейвън, знаеш, че не мога да оцелея без мрака, кръвта и ковчега ми.
— Да… — казах сподавено.
— Но откакто се преместих в Имението, узнах и още нещо.
— Да?
— Не мога да оцелея без теб.


"Вампирски целувки"

Най-смешния ми и любим цитат не е от книга,а от сериала ,,Дневниците на вампира" и той е- Деймън казва на Бони: Когато убия някой той
трябва да си остане мъртъв. Направо ме разби...

Аз не побягнах до него, но обвих ръце около него,
притиснах ухото си към гърдите му, държах го, сякаш той беше последното солидно
нещо, останало в света. Той галеше косата ми и шепнеше на френски. Разбирах
достатъчно за да знам, че се радваше да ме види и че мисли, че съм красива. Но
за останалите това беше просто красив звук.


Не беше докато не почувствах Зербовски зад мен, за това
се дръпнах, но когато ръката на Жан Клод откри моята, я приветствах.


Зербовски ме гледаше, сякаш никога не ме е виждал преди.


-Какво? – Това излезе враждебно.


-Никога не съм те виждала толкова. . . мека с някой
преди.


Това ме порази.


-Виждал си ме да целувам Ричард преди.


Той кимна.


-Онова беше похот. Това е. . . – Той поклати глава,
погледна към Жан Клод, тогава обратно към мен. – Той те кара да се чувстваш в
безопасност.


Разбрах с разтърсване, че той беше прав.


-По-умен си, отколкото изглеждаш Зербовски.

"И най - обикновеното нещо придобива очарование щом започнем да го крием" -“ Портретът на Дориан Грей “ Оскар Уайлд

Обещавам да те обичам всеки момент от вечността! - Здрач - Стефани Майер

-Обичам те. И ще продължа да те обичам дори когато не знаеш за съществуването ми.

Освободена любов

— Джак, вярваш ли в духове?


— Не, разбира се, че не!


— Значи не мислиш, че тук има дух? На тази стара жена?


— Шшт! Не говори толкова високо!


Усмихнах се, чакайки. Но тогава се сетих за предизвикателството на бандата му и хванах шапката му. Той отново изпищя.



— Успокой се, това съм само аз, не съм от тези страшни духове, в които не вярваш

Вампирски целувки

Jealousy is such an ugly emotion, Lewis. -city of fallen angels

Елена:Мило дневниче, днес всичко ще бъде различно. Трябва да бъде. Ще
се усмихвам и то убедително. Усмивката ми ще казва: ”Добре съм, благодаря
ти. Много по-добре”. Вече няма да съм тъжното момиченце, загубило
родителите си. Ще започна на ново, ще бъда нов човек. Само така ще мога да
го преодолея.

из "Дневниците на вампира"

"Момичетата ми заслужаваха цялата подкрепа, която можех да им дам"- Чарли Дейвидсън, "Вторият гроб отляво".

Всъщност нямаше значение каква птичка пее, достатъчно бе, че пее.

— Не вярваш ли, че сърцето разпознава отреденото за него сърце?

— Думите са важни за всекиго. Не ги ли изречеш, остават празни.

Какво му е лошото да избягаш, ако там, където си била, не си се чувствала добре? Не следва ли, че бягаш към нещо друго? Нещо, което ти допада.

Защо ми говориш е гатанки?
— Защото, ако сам не я разгадаеш, няма никакъв смисъл да ти се каже отговорът. А когато я разгадаеш, няма да имаш нужда от отговора.

Н.Робъртс,Даровете на слънцето


А за нас, живите, остава да чувстваме липсата на онези, които вече ги няма.


Момиче, ако не се устремиш към онова, което искаш, никога няма да го получиш. Ако не попиташ, отговорът винаги ще е не. Ако не пристъпиш напред, завинаги ще останеш на едно и също място.


Н.Робъртс,Сърцето на морето

Не е редно да забравяш онова, което имаш, заради нещо, което си загубил



Ако отсечеш дърво и на негово място засадиш ново — то ще заслужава ли жертвоприношението? Ще има ли стойност във времето, или е просто за момента?


— Онова, което се изгражда, не винаги е от дърво или камък, но пак издържа на времето


Вие, смъртните, издигате паметници на умрелите. Намирам го за интересен обичай. Доста човечен. Камъните и цветята са символи и на трайното, и на тленното, нали?



Така става понякога с идеите.Зреят без истински да си даваме сметка за тях, и накрая се явяват напълно оформени.

Почти успях да си внуша, че не съществуваш.
— Естествено е да търсиш онова, от което ще се чувстваш най-удобно.

Да гледаш злото е забавен начин да утвърждаваш доброто



Добрата история е като врата, винаги, когато изпитате нужда, можете да минете през нея. А след като прочетете, изгледате или чуете историята, пак можете да се върнете обратно. Стане ли веднъж твоя, ще си остане с теб до сетния ти дъх



Възползвай се от всеки подъл куршум,нисък удар и винаги ритай противника си,когато те е повалил,така ти ще си тази,която ще си тръгне жива.Запомни това.Ще се биещ до смърт.Това не е боксов мач.Няма да спечелиш ако отбележеш повече точки.


Мислиш си,че всички се мотаят наоколо,подсвирквайки си за живота,който водят?Мислиш,че всички имат силите да изберат посоката,в коята да върви съдбата им? Съжалявам,любима,не става по този начин.Държиш тези които обичаш близо и водиш битките,които можеш да спечелиш и това,Котенце,е начинът, покойто стоят нещата

Един от любимите - ''Светът
е огледало и представя пред всеки отражението на собственото му лице.
Намръщете му се и той ще ви отвърне с кисел поглед; засмейте му се и той
ще ви бъде весел и сърдечен приятел.'' - из ''Панаир на суетата'' от
Уилям Текери.

"....Любовта, мислеше тя, трябва да дойде изведнъж със силен гръм и мълнии, тя е небесен ураган, който връхлита живота, преобръща го, изтръгва волите като листа и завлича цялото сърце в пропастт......"
"Мадам Бовари", Г.Флобер

"Колкото и близо да бяхме един до друг, никога не беше достатъчно близо."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Не мислех, че изобщо някога щях да съм в състояние да го преодолея. Той беше в кръвта ми."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Обсебен съм от теб, ангелче. Пристрастен съм към теб. Ти си всичко, което някога съм искал и от което съм се нуждаел, всичко, за което съм мечтал. Ти си всичко. Живея и дишам чрез теб. За теб.
... Заради теб светът придобива значение , каквото до сега не е имал за мен. Сега имам свое място в него, пир теб."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Хората преодоляват любовта. Могат да живеят без нея, да продължат напред. Човек може да изгуби любовта и да я открие отново. Но с мен това не може да се случи. Няма да оцелея без теб."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"...Харесвах тази негова страна точно толкова, колкото харесвах могъщия бизнесмен в костюм и властния любовник в леглото и нараненото дете, което не можеше да скрие сълзите си, и нежния приятел, който ме прегръщаше, докато плача."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Удоволствието става още по-голямо, когато трябва да проявиш търпение, за да го получиш."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Истината беше, че двамата сме едновременно най-доброто и най-лошото нещо, което можеше да се случи на всеки от нас."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Не мислех, че изобщо някога щях да съм в състояние да го преодолея. Той беше в кръвта ми."
трилогия КРОСФАЙЪР, книга № 2. Отразена в теб - автор Силвия Дей

"Бог никога не стоварва върху нас бреме, каквото не можем да понесем."

Друго правило гласеше: "Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението! То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата."

Елиф Шафак - "Любов"