Кейт Тиърнан – писателката с рождено име Габриел Шарбоне

Кейт Тиърнан е автор на над 70 книги. Но признава, че най-голямото й предизвикателство е ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима” – паранормална романтика, съчетаваща любов, която продължава да живее през вековете, и свят, изпълнен с магия. „Вечен живот” е книга първа.
Писателката с рождено име Габриел Шарбоне живее с двете си дъщери, двама доведени синове, съпруг, един пудел и „злополучен” брой котки в Северна Каролина. Обожава гробища, страда от агорафобия и обича да чете еротични книги.
Под името Кейт Тиърнан авторката създава най-успешната си поредица – Sweep, в която се проследяват приключенията на съвременни ученици, занимаващи се с уика. Поредицата се състои от 15 книги и е успешно продадена по целия свят. През 2012 г. се очаква и филмовата й екранизация. Под собственото си име Габриел Шарбоне тя е най-известна като авторка на детски книги и различни поредици на „Дисни”. През 2008 и 2009 в съавторство с Джеймс Патерсън (известния автор на трилъри, „Целуни момичетата”, „Завръщането на паяка” и др.) Шарбоне написва два тийнейджърски романа, (Sundays at Tiffany's и Witch & Wizard).
Шарбоне е написала 75 книги под собственото си име, с псевдонима си Кейт Тиернан и под още няколко различни имена и като „писател в сянка”.

Родена съм в Ню Орлиънс, Луизиана, на 24 юли 1961 г. По онова време Ню Орлиънс беше чудесно място, в което да растеш – все още със семейна, топла атмосфера, готово да приеме всякакви чудатости и по-тъмни страни на човешката природа. Живеехме в малка къща на малка улица, но градината ни ми се струваше огромна и с брат ми лудеехме вътре по цял ден, трупахме всякакви боклуци, копаехме дупки и въобще, правехме всичко, което си пожелаехме. Бяхме си направили дървена колиба, покрита с огромни бананови листа, и когато валеше дъжд, стояхме под тези приличащи на слонски уши листа и нито капчица не падаше върху нас. Скачахме в пълните с вода дупки, катерехме се по дърветата и от там се прехвърляхме на покрива на гаража ни.
Спомням си, че прекарвах много време сама, в свои измислени светове. Телевизорът ни беше черно-бял и хващаше само три канала, така че не го гледахме много често. В съседство имаше само още две-три момичета, затова си играех най-вече с брат ми и с някои момчета от квартала. Бях съвършената мъжкарана и се справях чудесно с всички типично момчешки игри.
Дори и като съвсем малка знаех, че Ню Орлиънс е специално място. Гробищата бяха великолепни и ние изследвахме всички, до които можехме да се доберем. Все още обичам гробищата и се опитвам да ги посещавам на всяка ново място, където пътувам. Карнавалът Марди Гра беше важно събитие. Родителите ми имаха интересни приятели – художници, грънчари и писатели – и постоянно им ходехме на гости във Френския квартал.
Учех в държавната гимназия „Бен Франклин” и по онова време тя се намираше в бивша съдебна палата, близо до Мисисипи. В продължение на три години посещавах и колеж по изкуствата - две години визуално изкуство и една година творческо писане. В сградата нямаше климатик, само запалени студенти и големи прозорци и понякога жегата беше убийствена. Беше почти невъзможно да останеш буден след обяда в някои от горещите дни.
Беше ми много приятно в колежа, защото можех да избирам какво да уча и часовете ми бяха в различни дни по различно време. Чувствах се по-свободна и можех да се концентрирам върху това, което наистина ми беше интересно. После заминах за Ню Йорк и започнах да уча творческо писане и руски език и литература. Имах прекрасни учители, но някак си не успях да вникна в това, което ни казваха, не успях да разбера цялото „онова нещо” – какво е наистина да пишеш. Никога не успявах да напиша повече от три страници. Но един от учителите ми написа веднъж върху мой текст, че имам истински талант и уникален стил – въпреки прекалената ми лаконичност – и все още се сещам за тези думи с огромно удоволствие.
Дипломирах се от Лойола Юнивърсити, в Ню Орлиънс, в специалност руски език. Преместих се в Ню Йорк отново и получих работа като асистент в издателство Random House. Работех за началника на отдела за младежка литература, но издавана в аудио- и видеоформат. Бях заобиколена от детски книги и редактори и хора, които четяха много – също като мен. Научих много и реших, че мога и аз да напиша детска книга. Така че затварях вратата на кабинета си (колкото и да е странно, си имах собствен кабинет) всеки ден по обед за около час, в продължение на десет дни, и пишех. И наистина написах книга.
И я продадох, и тя беше издадена.
Години наред писах много – писах всякакви тийнейджърски книги под различни имена, писах като писател в сянка (събирах материали за книги на други автори). Натрупах голям опит от всичко това. След години се върнах отново в Ню Орлиънс, защото исках децата ми да се родят тук. Една издателка се свърза с мен и ми поръча нова серия. Идеята беше проста: „Тийнейджърка открива, че е вещица.” Даде ми една страница с описание на сюжета и остави всичко друго в ръцете ми. Бях изключително въодушевена, пред мен се разкри цяла нова вселена. Винаги съм описвала в книгите си как бих искала да изглежда света. Сега имах най-пълната възможност да го направя. И така се роди поредицата Sweep, която се превърна в бестселър.
Когато Sweep приключи, бях съкрушена. Но вече бях започнала да пиша нова - Balefire – и нейната нова вселена успя да ме съблазни. Установих се в Ню Орлиънс, за да мога да опиша най-пълноценно красотата и загадъчността на този град. Карах героите да вършат неща, които бях правила самата аз като малка. Ураганът Катрина ни удари, когато пишех четвъртата част на Balefire; гледах новините по телевизията и знаех, че моят роден град никога вече няма да бъде същият. В тази последна, четвърта книга, описвах града такъв, какъвто беше преди наводнението, и седях и плаках с дни, докато пишех за неща и места, които вече не съществуваха.
И ето, сега е ред на „Безсмъртна любима”. По някакъв начин тази нова поредица съчетава всичките ми любими неща от Sweep и Balefirе – любовта, която продължава да живее през вековете, свят, изпълнен с магия и възможности. Тази нова поредица е моето най-голямо предизвикателство, но вярвам, че успях да сътворя една чудесна история. Надявам се и вие да сте на същото мнение.
Сега живея в Северна Каролина с дъщерите, съпруга си и доведените си синове. Къщата ни е заобиколена от гори и създава усещането, че сме някъде далече в пустошта. Имаме кучета и котки и се занимаваме с безброй неща. Това е чудесен живот.