Интервю с авторката Али Конди за Amazon.com

Али Конди е бивш преподавател по английски език. Живее със съпруга си и тримата им синове край Солт Лейк Сити, Юта. Тя обича да чете, да тича, да похапва и да слуша как мъжът й свири на китара.
В.: Какво ви вдъхнови да напишете „Подборът”?
О.: Вдъхнових се от различни мои преживявания – по-специално някои разговори с моя съпруг и едно посещение на гимназиален бал, на който трябваше да пазим учениците. Както и от целия ми живот, влюбването ми, чувството, което изпитах, когато станах родител...
В.: По какво според вас „Подборът” се отличава от другите антиутопични романи?
О.: Мисля, че основната разлика е в това, че е по-слабо ориентиран към чисто физическото действие и повече към вътрешния свят на героите. Това е наистина историята на едно момиче, Касия, което трябва да се научи само да прави избор.
В.: Корицата на „Подборът” е запленяваща и загадъчна. Какво символизира за вас този образ?
О.: Не мога да си представя по-прекрасна корица от тази. За мен този образ е съвършената представа за Касия, главната героиня, и как тя е хваната в капана на своя свят. Това сякаш е един чудесен свят – балонът е толкова красив, - но освен това е и ограничаващ. И разбира се, зеленият цвят е много съществен за историята в книгата. Много съм въодушевена от корицата. Тереза Еванджелиста, дизайнерът, и Саманта Айде, фотографът и модел на снимката, са изключително талантливи.
В.: В „Подборът” Обществото определя за всекиго не само партньора му за цял живот, но и работата, с която ще се занимава. Касия е определена за сортировчик на данни. Ако живеехте в Обществото, каква работа смятате, че биха определили за вас?
О.: Определено нямаше да бъда сортировчик на данни. Ужасна съм с числата и въобще със знаците. Мисля, че сигурно щях да бъда учител или инструктор. Струва ми се, че нямаше да живея много добре в Обществото.
В.: Класическото стихотворение на Дилън Томас „Не си отивай кротко в тъмнината” е част от основната тема, която сте преплели в книгата. Кога за пръв път открихте това стихотворение? Какво ви накара да го включите в книгата си?
О.: Не си спомням кога за пръв път прочетох стихотворението, за което доста се срамувам. Но си спомням кога за пръв път чух запис на автора, който го четеше. Спомням си почти благоговейното чувство, което ме обзе, докато слушах колко внимателно произнася думите, как преминава плавно през редовете. Когато започнах да пиша книгата, стихотворението веднага се появи в съзнанието ми. Това е може би най-универсалното стихотворение, което някога съм чела. Убедена съм, че първият ред ще намери отклик в сърцето на всеки човек.
В.: Защо ви харесва да пишете за тийнейджъри?
О.: Обичам да говоря с млади хора за книги. Обичам да се опитвам да вляза в съзнанието им и да говоря с техния глас. Обичам го най-вече, защото в техния живот се случват ТОЛКОВА МНОГО неща и те влагат страст във всичко.
В.: Какви книги четяхте, когато бяхте малка? Повлияли ли са някои от тях на „Подборът”?
О.: Обичах и още обичам Ан Тейлър и Уолъс Стегнър. Спомням си, че за пръв път се „срещнах” с тези автори в девети клас и бях зашеметена от красотата на тяхното писане. Обичах всичко и от Агата Кристи. Мисля, че тези книги са ми повлияли – не по някакъв конкретен, специфичен начин, а в това, че ме накараха да изпитам желание да пиша истории за герои, които да предизвикат интереса на хората, да събудят любовта и вниманието им, както стана с мен.
В.: Какво искате да внуши на читателите „Подборът”, какво впечатление да остави в тях?
О.: Надявам се, че всеки ще вземе това, което му е нужно от историята. Надявам се, че ще има по нещо за всеки читател – независимо дали ще бъде герой или някоя сцена, която ще накара сърцето му да трепне.
В.: Ще има ли още книги след „Подборът”?
О.: Да. Ще бъде трилогия и втората книга вече е на път.