Лорън Оливър е родена през 1982 г. в Куйнс, Ню Йорк. Завършва Философия и
литература в Чикагския университет и има магистърска степен по
Творческо писане от Ню Йоркския университет.

Преди да се отдаде изцяло на професията писател, Лорън Оливър е работила
като помощник-редактор в голяма издателска компания в Ню Йорк.
Завършила е университета в Чикаго, а след това магистратура в
университета в Ню Йорк.

Лорън Оливър живее в Бруклин,Ню
Йорк. Обича да чете, да пише, да готви, да тича, да танцува, както и
дългите разходки по брега, които намира за доста по-практични от
ходенето по улиците на Ню Йорк.

За своя дебютен роман
„Моят Свети Валентин“авторката споделя, че за написването му се е
вдъхновила от реалността. Много факти и лица от книгата са реални образи
и места, свързани с живота й. Гордее се с прекрасното си семейство и
шепата истински приятели още от ученическите си години, преживяванията й
с които залягат дълбоко в сюжета на „Моят Свети Валентин“.

Лорън Оливър издава „Делириум“ в началото на 2011 г. в САЩ и само за
година книгата се превръща в международна сензация, която обещава да
надмине по успех дебютния роман на авторката „Моят Свети Валентин“,
който вече е преведен на над 30 езика. Въпреки, че историята в
„Делириум“ е абсолютно завършена и книгата може да се чете
самостоятелно, заглавието е първо от трилогия. Втората книга от
поредицата – „Пандемия“, вече е публикувана в САЩ, а третата – „Реквием“
– авторката пише в момента.

Успех на всички! Книгата е страхотна!

Лорън Оливър е родена в семейство на писатели. В детството си след прочитане на книга започвала да пише продължение, нямайки сили да се раздели с героите. Първият и роман е "Before I Fall" - "Преди да падна", преведен у нас незнайно защо като "Моят Свети Валентин" за последния ден на лекомислено момиче изживян седем пъти. "Делириум" е вторият и роман и начало на серия. Следващата книга от поредицата се нарича "Пандемониум", също има и прикуъл "Хана". Закупени са правата за екранизация на "Делириум".

Оригиналната корица и друга версия на корицата, която според мен е много красива.

За авторката:
Лорън Оливър е родена през 1982 г. в Куйнс, Ню Йорк. Завършва Философия и
литература в Чикагския университет и има магистърска степен по
Творческо писане от Ню Йоркския университет. Разказва, че е писала през
целия си живот. Като малка дописвала историите на книгите, които е
прочела, защото просто не можела да се раздели с героите. През 2004 г.,
точно след дипломирането си, тя разпраща до много издателства първия си
роман за възрастни. Той обаче така и не вижда бял свят. Започва да пише
романи за тийнейджъри, когато започва да работи като асистент-редактор в
издателство „Пенгуин“, именно в отдела за юношеска литература. Така
през 2010 г. се появява дебютният ѝ роман „Моят Свети Валентин“, който
вече е преведен на над 30 езика, а правата за филмирането му са купени
от Fox 2000. „Моят Свети Валентин“ е вторият роман на Лорън Оливър, по
който се заснема филм, след „Делириум“.

Едно интервю с авторката:

Лорън Оливър: Опитах се да създам в „Делириум” алтернативна реалност на САЩ



Лорън Оливър е американска писателка. Тя нашумя с романа си „Делириум” – първа част от едноименната трилогия. Книгата е вече на българския книжен пазар. Творбата представя измислен свят, в който любовта е зараза. Втората част, „Пандемониум” е на англоезичния пазар от миналия месец. Предлагаме ви интервю с Лорън Оливър, което тя даде за американското списание „Къркъс Ревюс”.

………………………………………………..

Кажи ни за „Делириум” – действието се развива в бъдещето, а любовта е смятана за болест.
- Първо, не бих казала, че действието се ръзвива точно в бъдещето. Аз се опитах да създам алтернативна реалност на САЩ, така че времето не е точно определено. Например технологиите не са много по-развити от сегашните. Обществото определя любовта за заразна и опасна болест. Това твърдение е подкрепено от специално изработена идеология.Всеки трябва да се излекува чрез специална програма на около 18-годишна възраст.

Главната героиня Лена в началото иска да се „излекува”, но после се влюбва…
- Когато започнах да пиша, си дадох сметка, че когато човек се влюбва, наистина има симптоми, подобни на някаква болест. Или поне така изглежда (смее се). Например парализа на ума, невъзможност да се вземат неутрални решения и точни оценки, вълнение, замайване и т.н. Книгата показва как се преминава през тези т.нар. симптоми.

Тя среща момче – което в създаденото общество е забранено…
- Въпросът е, че алтернативното общество вярва, че любовта и това, което я съпътства, разрушава структурата на общото щастие и носи много повече негативи от позитиви. Но всички знаем, че перфектно щастие няма – това е утопия.

Историята ме върна в тийнейджърските ми години. Има ли възрастни, които също харесват книгата? На пръв поглед тийнейджърите само са засегнати, но изглежда целта е да се погледне от по-високо.
- Смятам, че книгата се харесва на хора на всякаква възраст. Изглежда, читателите, които я харесват са на възраст 15-55 години. В някои страни, например Англия, официално се води книга за възрастни. Определено смятам, че обръщението е и към тях. В крайна сметка, споменатите симптоми ги изпитваме на всякаква възраст. В днешно време хората изпитват тези чувства, независимо дали сме млади или възрастни.

В романа има и библейска връзка – забраненият плод, разликата между добро и зло. Как подходи към, образно казано, преразказвайки част от Библията?
- Много хора започнаха да ме питат дали не се опитвам да прокарам някакви християнски идеи – естествено, че не. Религията в „Делириум” съществува като радикална научна форма. Това, което показвам е, че всяка идеология може да стане прекалено мощна – това е много опасно. Мисля, че всяко общество, което е обединено от една единствена идея, която е приета от всички, е изправено пред жестоки трудности, най-меко казано.

Кои книги те впечатлиха най-много, когато ти беше тийнейджърка?
- Творбите на К. С. Луис оказаха най-голямо влияние върху мен.

„Делириум” е първата книга от трилогия. Какво предстои?
- Втората част – „Пандемониум”, излезе миналия месец, а третата – „Реквием” – ще бъде на пазара от февруари 2013 г. Няма да кажа нищо за сюжета. Продължаваме да проследяваме живота на Лена, която преминава през най-различни ситуации.
Искам само да споделя, че идеите за заглавията на втората и третата книга са от фенове. Общувам с тях много активно през моя блог, има много млади хора, които искат да станат писатели. Веднъж писах, че ми трябват заглавия – получих над 200 предложения, от които избрах 2.


Източник:http://lira.bg/?p=19662

Ето няколко въпроса, задавани на авторката:

Имаш ли някакви съвети към бъдещите писатели?


Най-напред – пишете. После пишете, пишете, пишете и пишете.
Също така, четете много – колкото може повече.




Кои са любимите ти книги?


Толкова са много, а и понеже съм ненаситна читателка
откривам нови и нови книги всеки ден. Но ето един кратък списък:
"Матилда" на Роалд Дал, "Гордост и предразсъдъци" на Джейн
Остин, поредицата за Хари Потър, "Тъмните му материи" на Филип
Пулман, "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, "На плажа
Чезъл" на Иън Макюън...

Едно интервю с авторката. Надявам се да е
разбираемо, защото сама го превеждах.

Да започнем с това да ни разкажите малко за себе си - къде сте родена? Къде сте израсла? В кое училище сте била?
Аз съм роден в Куинс, Ню Йорк, но израстнах предимно в малък град на около 30 мили северно от Ню Йорк. Учих в Чикагския университет - философия и литература, след това завърших магистърска степен по творческо писане в Нюйоркския университет.


Каква искахте да бъдете, когато бяхте на дванадесет, осемнадесет и
тридесет? И защо?
Хмм. Когато бях на дванадесет години, исках да бъда балерина, танцувах доста сериозно, когато бях млада. Когато бях на осемнадесет? Леле! Може би резервна танцьорка или актриса. Винаги съм била супер творчески настроена... други неща, които съм искала да бъда през годините включват: художник, готвач, певица, и бурлеска танцьорка. Аз все още не съм на тридесет, но се надявам, че ще искам да бъде писател, защото изглежда, сякаш ще бъда!


Като се имат предвид безбройните художествени пътища, отворени
за вас, защо избрахте да напишете роман?
Наистина не може да се каже, че реших да напиша роман, сама по себе си. Писането винаги е било част от живота ми. Писала съм всеки ден,
откакто бях дете. Когато бях на девет прочетох първия си роман
и завърших моя собствен, когато бях на четиринадесет. Имам нужда да пиша, по същия начин, по който се нуждая от сън. Ако не пиша, ме обзема
безпокойство, и се чувствам дезориентирана. Писането внася смисъл в живота. Поддържа ме.


Моля, разкажете ни за последния си роман Делириум...
Действието в Делириум се развива в алтернативна версия на САЩ, в която любовта е обявена за заразно заболяване. Учените са измислили лек " amor deliria nervosa ", която се прилага на възраст около осемнадесет години за всички граждани. Лена, главният герой, е само на няколко месеца разстояние от процедурата си в началото на историята, и няма търпение да се подложи на лечението. След това, разбира се, тя среща едно момче и всичко се усложнява...

Какво се надявате хората да запомнят, след прочитането на вашата работа?
Искам хората да видят какво в действителност прави живота смислен. И разбира се, четенето е начин да избягаш, предназначено е да ти осигури един алтернативен свят и сетивен опит. Така, че аз искам читателите да намерят и това в моите книги.

Какъв съвет ще дадете на хората, стремящи се да станат писатели?
Пишете всеки ден! Дори и да е съвсем малко. Дори ако пишете глупости. Просто пишете.

Източник: http://blog.booktopia.com.au/2011/01/21/lauren-oliver-author-of-delirium-answers-ten-terrifying-questions/
Успех на всички!

„Ентусиаст“ публикува бестселъра на Ню Йорк Таймс – „Делириум“ от Лорън Оливър, превърнал се в мания за тийнейджърите по света

След успеха у нас на дебютния роман на Лорън Оливър „Моят Свети Валентин“, в средата на месец март издателство „Ентусиаст“ публикува втора книга от авторката – „Делириум“, в поредицата Enthusiast Teen’s Books. Заглавието е бестселър на Ню Йорк Таймс и се нарежда сред най-успешните романи за подрастващи в света. Книгата, по която се заснема филм, е обявена за най-добър роман за тийнейджъри за 2011 г. от Amazon, а литературната критика прогнозира, че заглавието ще има славата на „Здрач“ от Стефани Майър. Лорън Оливър издава „Делириум“ в началото на 2011 г. в САЩ и само за година книгата се превръща в международна сензация, която обещава да надмине по успех дебютния роман на авторката, който вече е преведен на над 30 езика. Въпреки, че историята в „Делириум“ е абсолютно завършена и книгата може да се чете самостоятелно, заглавието е първо от трилогия. Втората книга от поредицата – „Пандемия“, вече е публикувана в САЩ, а третата – „Реквием“ – авторката пише в момента.

Действието в „Делириум“ се развива в близкото бъдеще, в Америка, в утопично общество, в което любовта е обявена за болест и всички тийнейджъри са подлагани на задължителна процедура, която да ги „излекува“ от възможността да се влюбват, да изпитват силни чувства и емоции не само към любим човек, но и към всичко в живота. Тази процедура се извършва, когато младите хора навършат 18 г. и завършат гимназия. След това те преминават през един вид изпит. Целта му е специална комисия да избере най-подходящия партньор за всеки. Като изборът е базиран на абсолютно логични и разумни фактори. Емоции, привличане и чувства нямат място тук.

В резултат на това, обществото е станало абсолютно конформистко, послушно, съставено от граждани с промити до неузнаваемост мозъци. Който откаже да се подложи на въпросната процедура бива затварян или направо убиван. Така правителството управлява с абсолютна власт и истинска лекота своите поданици. Властта на държавата е безгранична. Главната героиня Лена живее с леля си и своите братовчеди, защото майка ѝ се е самоубила. Тя е била болна от любов или от „делириум“, както наричат лекарите любовта, и след няколкократно безуспешно лечение се хвърля от скалите в морето. Или поне това е официалната версия, с която Лена е израснала.

Тази трагична история се отразява много силно на момичето. То расте в страх да не би да е наследило болестта от майка си и изпитва истински ужас, че може и с нея да се случи същото. Ето защо тя следва всички правила, наложени от държавата и обществото, в което живее, и е примерен гражданин. И очаква с нетърпение процедурата, на която ще се подложи, за да изкорени възможността да се влюби и да провали живота си. Но както във всеки изключително точен план и тук се случва нещо непредвидено – Лена среща момче, която я интригува, вълнува и в което тя в крайна сметка, въпреки съпротивата и страха си, се влюбва. Следват събития, които нито тя, нито роднините ѝ, нито дори най-близката ѝ приятелка някога са могли да предвидят.

Лорън Оливър споделя, че оригиналната идея за тази книга всъщност се ражда в един съвсем обикновен ден във фитнес-салона в Ню Йорк, който посещава. Докато гледа новините и слуша за истерията около поредния грип – птичи или свински – тя се замисля, че хората са толкова податливи на внушения, че биха повярвали, че всяко нещо може да бъде смъртоносна болест и опасна епидемия. Няколко дни преди това, Лорън прочела страхотно есе на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, посветено на любовта. Така идва идеята за любовта като болест, залегнала в сюжета на „Делириум“ – книгата, която докосва хиляди тийнейджъри по света.

Източник: http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=10270

"В края на" Delirium ", оставих Лена в такова трудно място, някак се почувствах виновна за това. И беше трудно за мен да я извадя от там", каза тя на "Pandemonium."

"Ние се запознаваме цял нов набор от герои, което е вълнуващо," добавя Лорън. "Всъшност това става веднага след края на " Delirium ", а след това същевременно нещата се случват около шест месеца след "делириум" завършва и се редуват между две времеви рамки, докато те в крайна сметка се събират. "

http://hollywoodcrush.mtv.com/2011/11/28/delirium-sequel-pandemonium-lauren-oliver/

Действието в „Делириум“ се развива в близкото бъдеще, в Америка, в утопично общество, в което любовта е обявена за болест и всички тийнейджъри са подлагани на задължителна процедура, която да ги „излекува“ от възможността да се влюбват, да изпитват силни чувства и емоции не само към любим човек, но и към всичко в живота. Тази процедура се извършва, когато младите хора навършат 18 г. и завършат гимназия. След това те преминават през един вид изпит. Целта му е специална комисия да избере най-подходящия партньор за всеки. Като изборът е базиран на абсолютно логични и разумни фактори. Емоции, привличане и чувства нямат място тук.

В резултат на това, обществото е станало абсолютно конформистко, послушно, съставено от граждани с промити до неузнаваемост мозъци. Който откаже да се подложи на въпросната процедура бива затварян или направо убиван. Така правителството управлява с абсолютна власт и истинска лекота своите поданици. Властта на държавата е безгранична. Главната героиня Лена живее с леля си и своите братовчеди, защото майка ѝ се е самоубила. Тя е била болна от любов или от „делириум“, както наричат лекарите любовта, и след няколкократно безуспешно лечение се хвърля от скалите в морето. Или поне това е официалната версия, с която Лена е израснала.

Тази трагична история се отразява много силно на момичето. То расте в страх да не би да е наследило болестта от майка си и изпитва истински ужас, че може и с нея да се случи същото. Ето защо тя следва всички правила, наложени от държавата и обществото, в което живее, и е примерен гражданин. И очаква с нетърпение процедурата, на която ще се подложи, за да изкорени възможността да се влюби и да провали живота си. Но както във всеки изключително точен план и тук се случва нещо непредвидено – Лена среща момче, която я интригува, вълнува и в което тя в крайна сметка, въпреки съпротивата и страха си, се влюбва. Следват събития, които нито тя, нито роднините ѝ, нито дори най-близката ѝ приятелка някога са могли да предвидят.

След успеха у нас на дебютния роман на Лорън Оливър „Моят Свети Валентин“, издателство „Ентусиаст“ публикува втора книга от авторката – „Делириум“, в поредицата Enthusiast Teen’s Books. Заглавието е бестселър на Ню Йорк Таймс и се нарежда сред най-успешните романи за подрастващи в света. Книгата, по която се заснема филм, е обявена за най-добър роман за тийнейджъри за 2011 г. от Amazon, а литературната критика прогнозира, че заглавието ще има славата на „Здрач“ от Стефани Майър. Лорън Оливър издава „Делириум“ в началото на 2011 г. в САЩ и само за година книгата се превръща в международна сензация, която обещава да надмине по успех дебютния роман на авторката, който вече е преведен на над 30 езика. Въпреки че историята в „Делириум“ е абсолютно завършена и книгата може да се чете самостоятелно, заглавието е първо от трилогия. Втората книга от поредицата, носеща името „Пандемия“, вече е публикувана в САЩ, а третата – „Реквием“ – авторката пише в момента.

Лорън Оливър казва, че оригиналната идея за тази книга всъщност се ражда в един съвсем обикновен ден във фитнес-салона в Ню Йорк, който посещава. Докато гледа новините и слуша за истерията около поредния грип – птичи или свински – тя се замисля, че хората са толкова податливи на внушения, че биха повярвали, че всяко нещо може да бъде смъртоносна болест и опасна епидемия. Няколко дни преди това, Лорън прочела страхотно есе на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, посветено на любовта. Така се появява идеята за любовта като болест, залегнала в сюжета на „Делириум“ – книгата, докосваща хиляди тийнейджъри по света.

книгата е супер

за Оливър : Делириум / делириум (Днешните романтични романи ) 07/04/2011
Веднага след като прочетох анотацията към новата книга, Оливър, който разказва за един свят, където любовта е смъртоносна инфекциозна болест, бях развълнувана, извън мярка. Идеята на едно общество, което осъжда не само любовта, но също така го вижда като заболяване, което ме очарова. Чух едно интервю с Оливър, в която тя ми каза, как се стигна до тази идея. Въпреки това, аз се съмнявам дали той е реалистичен и истински да се направи едно общество, които отбягват е точно възвиси в нашето общество.
главния герой, Ела Магдалина Helouey Tidl, или просто Лена, на малък човек - само 158 cm височина - се чувства съвсем обикновен, в всички отношения, обикновен момиче. Тя е родена в едно общество, където любовта, страха и "изцелението" от нея е задължително за всички. Лен казва, че дни преди процедурата и щателно проследява всички правила - това е само живот, тя знае. Но когато тя се запознава с Алекс, един човек с очите на диво животно, и косата като венец от есенни листа, нейният свят се обърна с главата надолу. Го дам ли безотговорно, всепоглъщаща страст, или не смеят да рискуват всичко, само след повелите на своето сърце?
Оливър е свършил страхотна работа, привличаща Този параноик, Портланд, Мейн, неговата компания значително до най-малкия детайл.Всяка глава започва с надпис - цитат от авторитетен източник, като Книгата на Шшшт - "Трактат за социална справедливост и стабилност" - библията за "Neistselennyh" - млади хора, които имат все още не е лечение на любовта. Pssst книга прави на думата "любов" е едно мръсна дума («Amor deliria нервоза») и себе си характеризира като чувство на смъртоносен инфекциозно заболяване, което атакува внезапно и без предупреждения.
Какво е най-тревожно - е, че, в действителност, ако ви изглежда по този въпрос от аналитична гледна точка, признаците на любовта е наистина подобни на симптомите на болестта! Любовта действа на мозъка, така че не можеш да мислиш ясно. Точно така. Любовта побеждава апетит и носи със безсъние. Точно така. Просто страшно колко лесно е да си представим как нашето настояще, днешния свят потъва в подобно отношение, за да се обичате - като ужасна, мръсна инфекция. Оливър е особено подчертава този момент.
Но мисля, че най-важното, това, което казва книгата и на фундаментална грешка на това дистопическо общество – едно пълно неведение. Отказът на факта, че любовта има много положителни, далеч превъзходно за неудобството, като учестено сърцебиене, или сухота в устата.Лина открива, че всичко, което тя са били научени - това е лъжа, и знаейки това прави я прави щастлива, въпреки факта, че тя се отваря стари рани и сили, ни да се преразгледа срокът на валидност на всички погледи.
Както във всяка книга, за мен, героите са важни. Дори ако ми харесва история, без реалистични герои жилищна книга - не книгата. В тази книга, героите такава, че мивката в душата, и от време на време черпим сила за нормалните ежедневни живота на героичната Лина. Дори и на героите, че аз по никакъв начин не желае да сами се идентифицират като такива, неговата леля Лина, Карол, рисува ярка и буйна.
В книгата, един милион трагичен край на един прекрасен, и аз съм броене на дните, докато на следващата книга през февруари 2012 г.. Да ви кажа истината, да ни карат да чакаме толкова дълго, за да разберете какво е там - така че наистина трябва да бъде забранено със закон
Накратко, делириум надмина всичките ми очаквания с чистия си език, красива въображение и майсторски развитие парцел. Оливър - велик писател, а аз препоръчвам нейните романи, които са все още само два, а вторият - преди да падна - все още не е преведена на руски език), всички любители на поетична проза, твърди характер и силни, дълбоки парцели.

“Strong characters, a vivid portrait of the lives of teens in a repressive society, and nagging questions that can be applied to our world today make this book especially compelling and discussable.”
– School Library Journal starred review

“Oliver’s artfully detailed prose reveals, brick by brick, the sturdy dramatic foundation of an initially implausible premise…. The abrupt ending leaves enough unanswered questions to set breathless readers up for volume two of this trilogy.”
– Kirkus, starred review

"Oliver writes beautifully, with well-measured mastery. The references to The Book of Shhh and The Safety, Health and Happiness Handbook, 12th edition, are exquisitely artful touches."
– NPR’s “Hooray for YA: Teen Novels for Readers of All Ages”

Превод:
"Силни герои, ярък портрет на живота на тийнейджъри в репресивно общество, и на заядливите въпроси, които могат да бъдат приложени в нашия свят днес, това направи тази книга - особено убедителни и discussable."

"Оливър умело подбира прозата като ни разкрива, тухла по тухла - здрава драматична основа на първоначалната неправдоподобна предпоставка .... Резкият край оставя достатъчно въпроси без отговор, оставяйки читателите си без дъх, карайки ги да чакат за останалите две книги от трилогията"

"Оливър пише красиво, с добре измерено майсторство. Препратки към Книгата на Shhh и Наръчник за безопасност, здраве и щастие, 12-то издание, са изящно Artful щрихи."
- NPR "Ура за YA: Младежки романи за читателите от всички възрасти"


http://www.laurenoliverbooks.com/delirium.php

Ех, всичко сте публикували...

Това е трейлъра за втората книга от трилогията.
Втората книга се казва "Pandemonium" ("Безредие")

Корицата на продължението на "Делириум" - Pandemonium:

[img][/img]

+

" Pandemonium е еднo солиднo продължение, пълно с напрегнати и сърцераздирателни обрати, с един епичен завършек, който ще гарантира, че читателите ще бъде искат отчаяно да прочетат третата и последна книга, "Реквием". Pandemonium ще бъде издаден на 1 март във Великобритания и на 6 -и март в САЩ" (т.г., 2012).

източник: http://prettybooks.tumblr.com/post/17777861539

Искам да попитам в какво ще се състои тази анкета за избор на победител?Ние трябва да избираме сами кой да е победител ли?

П.П. Хора, не бъдете алчни, дайте шанс на всеки желаещ да участва! Аз си намерих огромен текст, но не го пуснах целия, за да може и други да участват, ако желаят, с него. Хайде да не си правим гадно едни на други, знаете, че ново инфо трудно се намира .

Заглавие: Делириум
Автор: Лорън Оливър
Преводач: Маргарита Терзиева
Дизайнер: Виктор Паунов
ISBN: 978-954-2958-55-0
Обем: 368 страници
Корица: Мека корица
Формат: 14х21 cm
Цена: 15,00 лв.
Категория: Американска и канадска художествена литература
Народност: американска

Място, от което можете да я закупите с отстъпка - http://www.knigi.bim.bg/Delirium_28018.html

Това е само част от сюжета на книгата „Делириум“ от Лорън Оливър, която излиза в поредицата Enthusiast Teen’s Books. Заглавието е бестселър на Ню Йорк Таймс и се нарежда сред най-успешните романи за подрастващи в света. Книгата, по която се заснема филм, е обявена за най-добър роман за тийнейджъри за 2011 г. от Amazon, а литературната критика прогнозира, че заглавието ще има славата на „Здрач“ от Стефани Майър.

Лорън Оливър издава „Делириум“ в началото на 2011 г. в САЩ и само за година книгата се превръща в международна сензация, която обещава да надмине по успех дебютния роман на авторката „Моят Свети Валентин“, който вече е преведен на над 30 езика. Въпреки, че историята в „Делириум“ е абсолютно завършена и книгата може да се чете самостоятелно, заглавието е първо от трилогия. Втората книга от поредицата – „Пандемия“, вече е публикувана в САЩ, а третата – „Реквием“ – авторката пише в момента.

източник: http://lira.bg/?p=19175

Аз също реших да се пробвам в конкурса и преведох едно интервю с писателката. Зададените й въпроси са от нейни фенове. ;) Превела съм го и се надявам да е горе-добре, хехе. Ето го и линка.

Предният ти роман “Before I Fall” няма почти нищо общо с „Делириум”. На какво се дължи тази промяна?
Л.О: Не беше замислена промяна. Като писателка мисля, че трябва да следваш твоите идеи накъдето и да те водят те. Като писателка имам нуждата да се почувствам предизвикана и вдъхновена, за да пиша различни видове книги, с различни персонажи. За мен е важно!
Какво те вдъхнови да напишеш антиутопия? Кой е източникът на вдъхновението ти?
Л. О: Не съм решавала да напиша антиутопия! Вероятно бях чула тази дума един или два пъти преди да предам ръкописа на „Делириум”. Идеята се появи от едно есе на Габриел Гарсия Маркес, което прочетох, и в което се казваше, че всички добри книги са относно любов и смърт. На следващият ден докато бягах върху лентата във фитнеса, мислех върху тази фраза и по-точно как можеше да се разкаже една история за модерна любов. В същото време гледах новините относно една грипна епидемия, която бе предизвикала тревога за възможна пандемия и се замислих за лекотата, с която се разпространява паниката измежду хората когато се появяват този тип новини, и в един момент двете нишки – любов и болест – се преплетоха в съзнанието ми.
Мислиш ли, че ще пробваш друг проект след като завършиш „Делириум”?
Л. О: Естествено! Но това само, защото, защото никога не мисля върху проекта, който пиша. Пиша просто това, което ми се пише.
Колко време мина след като се появи идеята докато не я пренесе върху листа?
Л. О: Почти никакво! Идеята се появи в съзнанието ми и почти можех да слушам как Лена ми говореше, докато бях върху лентата за бягане във фитнеса. Изведнъж си тръгнах за вкъщи и започнах да пиша.
Колко време ти отне да напишеш „Делириум”?
Л. О: Първата чернова около осем месеца, а после още няколко за редактацията. Общо, около година.
Защо избра любовта и не, което и да е друго чувство?
Л. О: Честно, защото така ми дойде на ум. И за да бъда напълно честна, понякога в живота когато са ми разбивали сърцето примерно или когато съм била влюбена в някой, който не ме обичал, желаех да съществува лек за любовта.
В книгите ти краят почти винаги е необичаен. Защо?
Л. О: О! Наистина ли? Изглежда ми забавно, защото винаги ми изглеждаше нужно да бъдат такива. Преди да започна да пиша винаги знам какъв ще е краят, помага ми да следвам описателната дъга на книгата. Така че, за мен краят е основна част от книгата и не би могло да съществува друг, различен край.
В едно интервю, което ти беше направено наскоро казваш, че винаги вършиш един милион неща и, че сега си затънала с една фентъзи книга за юноши: "Trust me, even professional writers have off-days (or, i ...n this case, off-months)". „Делириум” е първата трилогия, с която се сблъскваш. Не се ли страхуваш мъничко, че имаш конкретни дати на публикуване (февруари, 2012 и 2013) и, че може да се появи едно пободно затъване като с другата ти новела?
Л. О: Не много. Искам да кажа, не в критически смисъл. 90% от писането е дисциплина. В този смисъл, се сблъсквам почти всеки ден с това. Но в друг пък, работя всеки ден, така че никога не е пълно блокиране. И за да бъда честна, датите на публикуване са измамни. За да можеш да публикуваш книга всяка година, трябва да пишеш постоянно.
В „Пандемония” историята се върти около същите герои или ще се запознаем с нови? Книгата отново ли ще разказва от гледната точка на Лена?
Л. О: Да, ще видим история отново през гледната точка на Лена, но обстоятелствата ще бъдат много различни и ще се запознаем с нови персонажи.
Какво можем да очакваме от втората книга?
Л. О: Много приключения. Много промени. И от останалите... Няма да кажа нищо повече!
Сюжета на книгата и обществото са добре основани в ръководството на FSS и в други книги, от които учениците са изваждали пасажи – като Библията – за да ги използват и да им дадат фокус, който да им помогне да убедят хората, че това което казва е изпробвано още в древността. Колко време прекара подбирайки фразите, които би използвала? Ръководството е просто проект или си решила изцяло да го напишеш?
Л. О: Прекарах много време търсейки цитати и фрази; това беше важен инструмент, с който да построя този свят, и бъдейки напълно честна, си изкарах много добре изобразявайки на ново Библията и други пропагандни текстове.
Можеш ли да ни кажеш нещо отнсно филма „Делириум”? Как върви проекта?
Л. О: Холивуд е бавен и да се направи един филм също е. Обаче имаме много хора на наша страна и вярвам, че проекта ще излезе напред. Стискайте палци за мен!
Би ли ти харесало да кажеш още нещо на феновете си?
Л. О: Всички сте толкова приятни и се надявам някой ден да се запозная с вас лице в лице! Може би, можем да хапнем всички заедно.

Победителят ще се избере на произволен принцип чрез томбола, както беше и в другите конкурси, в които трябваше да се търси инфо за книгата