Захарина Тихомирова Тенева - black_raven

Всички искали
да ходят в бъдещето. Да видели какво е там. Да видели какво ще стане. И за
какво? А де? Питам ги аз, а те ми свиват рамене. И те не знаят. Пусто човешко
любопитство.


Е, аз ходих. И
то съвсем скоро. И го видях. Какво ли? Не ви трябва да знаете. Ама понеже
всички сте много любопитни, аз пък ще ви светна. Ужас! Пълен ужас! Това има
там. Там, в бъдещето. Вече няма природа. Няма цветчета, дръвчета и животинки.
Няма я флората и фауната. Изчезнала е. Затрили са я! Кой ли? Е, как кой? Хората
много ясно. Същите тези себични, егоистични, ненаситни човеци. Така и не им
беше достатъчно. Все не им стигаше. И ето каква я свършиха! Светът такъв,
какъвто го познаваме, вече го няма. Навсякъде се издигат само заводи и блокове.
Всичко е потънало в сивота и мрак. Бетон, асфалт и разруха царстват в този нов
свят. Сега ни се струва, че въздухът е замърсен? Че природата загива?
Почакайте. Само почакайте и ще видите на какво е способна човешката лакомия и
"велика инженерна мисъл". Не се виждат усмивки, няма вече блеснали от
радост очи. И играещи по улиците деца не се виждат. Налегнала е ценностна,
морална и душевна пустош. Всичко е отишло от зле на по-зле. Царица парица и
модерните технологии върлуват сред народа, смазвайки и унищожавайки изтерзания
народ. Богатите са станали по-богати, бедните – по-бедни. Мрак, пустош и
отчаяние тегне навсякъде. Загнездило се е като болест в сърцата и живота на
хората. Безверието е забило нокти в ежедневието на хората. Безверие в доброто,
в бъдещето, в собствените възможности, в шанса за успех, промяна и светли
бъднини. И не мога да ги виня. Няма живот, има само жалко съществуване. Оцеляване
от днес до утре.


И ето как за
кратко изживях най-големия си кошмар. И нямах търпение да се завърна обратно.
Не мога да си представя такъв свят. Не искам такъв свят!


Питате какво
ще правим? Има ли цяр и начин да променим нещата? Все още има. Все още не е
късно. Но знайте, че бъдещето сме ние. Промяната трябва да тръгне от нас. От нашето
мислене и възприемане. От нашата ценностна система. Защото всеки наш избор,
дори и най-незначителният, влияе на околните. Влияе на живота. Влияе на
съдбата. Влияе на света.